Господи Иисусе,помогни на неверието ни!
събота, 5 септември 2009 г.
КАК ДА ДАВАМЕ НА БОГА
Десятъкът е една десета част от приходите на даден човек, които са дадени на Бог в знак на поклонение. За пръв път в Библията се говори за десятък в Битие 14 глава. Когато Авраам се връщаше от поражението на царете, предвождани от Ходологомор, които бяха нападнали Содом, той даде десятък на Салимския цар Мелхисидек, за когото се казва, че беше „свещеник на Всевишния Бог” (Битие 14:17-20).
(17). И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). (18). Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино (19). та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; (20). благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.
В тази случка има няколко кардинални неща. Първо, Авраам даде на своето дарение на Мелхиседек не на сила, а доброволно – с удоволствие, желание и радост. Това даване беше признание, че победата, която Авраам спечели над Ходологомор и избавлението от робство на племенника му Лот се дължаха на Бога. Това е, което правим и ние, когато даваме – благодарим на Бога за силите и мъдростта, които ни дава за да работим и така го изповядваме като Източник на всяко добро в живота ни.
Второ, това дарение беше една точна пропорция – десет процента – „десятък от всичко”. Вижте, Авраам живя преди да бъде даден Моисеевия Закон. Той не беше задължен да дава десятък, нито пък ние. Той обаче усети в сърцето си, че именно даването на една десета част от всичко е най-подходящата пропорция за неговото даване. Това е и моето разбиране за десятъка. За мен той не е „закон”, а един естествен духовен принцип.
Трето, това дарение беше дадено на една по-висша инстанция, която представляваше Бог на земята. Мелхиседек беше „свещеник на Всевишния Бог”. Освен това, той беше по-висш от Авраам, независимо от това, че Авраам беше патриарх и „божий приятел” (Яков 2:23). В посланието на Свети ап.Павел доЕвреите (7:4-7 ) се казва:
(4). А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. (5). Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чеслата на Авраама, (6 ).той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. (7). А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
По същият начин трябва да бъде и нашето даване на Бог – то трябва да бъде доброволно, пропорционално и дадено на Светата Църквата, като Божие обиталище и Христово тяло на земята.
Освен това в Посланието на свети апостол Павел към Евреите четем, че Иисус, ако и да не беше левит, а произхождаше от юдиното племе, пак беше свещеник – не по Аароновия чин, а по Мелхиседековия.
(14). Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.( 15). Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, (16). Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; (17). защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник во века Според чина Мелхиседеков";
Според апостол Павел в своето послание към Евреите за разлика от Аароновото свещенство, което е временно, Мелхиседековото свещенство е вечно. Следователно Иисус, като свещеник според мелхиседековия чин освен всичко друго което е направил и прави за нас, и днес продължава да приема нашия десятък и да ни благославя.
ДАВАЙ С ЖЕЛАНИЕ И РАДОСТ!
Нашето даване е отражение на нашето посвещение и вяра. Бог не благоволи, ако ние даваме по задължение или защото сме се почувствали принудени или заставени да дадем. Не, ако ще даваме на Бога, то това даване трябва да бъде израз на нашата признателност и благодарност към Него. Във второто послание към Коринтяни 9:7 ап. Павел казва:
(7). Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
Десятъкът(дарението) не е данък. Той е доброволен акт!
ДАВАЙ НАЙ-НАПРЕД НА БОГА!
В Притчи 3:9-10 четем:
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
Тези стихове ни учат да почитаме Господ с „първаците” си. Това означава, че Бог трябва да бъде първият, който получава нещо от нашите приходи. Ако Той е нашия Господар, а ние Му даваме последното, ако му даваме нещо евтино и нищожно, нещо, което не ценим –това показва, че не Го почитаме. Така че, когато получиш заплатата си, или пенсията си, или помощта си за безработни, или майчинство то си, влез в скришната си стаичка, сложи парите пред Господа, изискай Божието благословение над тях и отдели една десета,или колкото сметне сърцето ти за Него. Тогава ще усетиш Божията благодат и благословение над теб и дома ти.
Кое е първото? Връщането на заема или даването на десятък? Ако ти започнеш с връщането на заемите, ти ще продължиш да разчиташ на заемите, а не на Бог за благословение в живота си.
ДАВАНЕТО НИ ПОСТАВЯ В ОБСЕГА НА БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ
В Притчи 3:9-10 се казва, че когато почитаме Господ от имота си, тогава Той ще ни благослови – житниците ни ще се напълнят с изобилие, а лозята ще дадат изобилен плод. Подобно нещо се казва и в Малахия 3:10-12:
(10). Донесете всичките десетъци във влагалището,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това,
Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори
Да излея благословение върху вас,
Тъй щото да не стига място за него.
(11). И заради вас ще смъмря поглъщателя,
Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви;
И лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно,
Казва Господ на Силите.
(12). Всичките народи ще ви облажават,
Защото ще бъдете желателна земя,
Казва Господ на Силите.
Първото принадлежи на Господа. Спомняте ли си историята за пророк Илия и вдовицата от Сарепта Сидонска (3 Царе 17:8-16)?
(8). Тогава Господното слово дойде към него и рече: (9). Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
Забележете, че Бог не прати пророка при „сидонския богаташ”, а при „сидонската вдовица”
(10). И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. (11). И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. (12). А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
Положението на тази жена беше наистина отчайващо. Тя нямаше за себе си, камо ли за някой чужд, било той и Божий пророк. Забележете, обаче какво и отговори Илия:
(13). А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;( 14). защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
Защо Илия й каза да омеси първо за него? Защото давайки на него, вдовицата щеше да даде първо на Бога. А това беше и един израз на поклонение, благодарност и вяра в Него.
(15). И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. (16). Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
ДАВАЙ ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ СИ!
Във Второзаконие 16:17 се казва:
Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал.
Както Господ ни благославя, така трябва и ние да отвръщаме. Десятъкът си е десятък навсякъде по света. Десятъкът не е десет лева. Ако заплатата ти е хиляда лева, то десятъкът ти ще е сто лева. Ако заплатата ти е сто лева, десятъкът ти ще е десет лева. Той е пропорционален на нашите приходи. Ако даването е по-малко от десет процента от това, което човек придобива, то какво даване е? Каква жертва? Ако имаш 1000 лева, с 10 лева и без 10 лева е все тая. Виж, 100 вече имат някакво значение.
Подобно нещо за пропорционалното даване се казва и в Новия Завет ( 2 Послание на св.апостол Павел до Коринтяни 8:12):
(12). Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.
Бог не очаква пенсионера и безработния да дава толкова, колкото дава работещия. Нито пък очаква работещия да дава толкова колкото дава пенсионера. Десятъкът е едно пропорционално дарение. То е еднаква привилегия за всички.
ДАВАЙ С МИСЪЛ ЗА БОЖИЕТО ДЕЛО!
В книгата на пророк Агей четем за отношението на тогавашното поколение към Божието дело. Те не почитаха Господа така, както трябваше. Поради това Бог ги „почете” със суша и глад.
(1). Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече: (2) Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.
(3) Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
(4 ).Време ли е сами вие
Да живеете в своите с дъски обковани къщи,
Докато тоя дом остава пуст?
(5). Сега, прочее, така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
(6). Посяхте много, но малко събрахте;
Ядете, но не се насищате;
Пиете, но не се напивате;
Обличате се, но никому не му е топло;
И надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец.
(7). Така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
(8). Качете се на гората та докарайте дърва
И постройте дома;
И Аз ще благоволя в него,
И ще се прославя, казва Господ.
(9). Очаквахте за много, а, ето, излезе малко;
И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него.
Защо? казва Господ на Силите.
Поради Моя дом, който остава пуст,
Докато вие тичате всеки в своята къща.
(10). И тъй, поради вас небето задържа росата си,
И земята възпира плода си;
(11). Защото аз повиках суша
На земята и по горите,
На житото, на виното, и на дървеното масло,
На всичко що произвежда земята,
На човеците и на добитъка,
И на всичките трудове на човешките ръце.
Виждате ли, когато даваме първо на Бога, тогава Той ще се грижи за нас и ще ни благославя, но ако задържим това, което Му принадлежи, тогава Той ще се отдръпне от нас. Според пророк Малахия, ако не даваме на Господа най-доброто от имота си, ние не само, че не Го почитаме, но дори „крадем” от Него. В Малхахия 3:6-8 той предава Божиите думи към народа му така:
(6). Защото, понеже Аз Господ не се изменявам,
Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
(7). От дните на бащите си
Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте.
Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас,
Казва Господ на Силите.
Но вие думате: В какво да се върнем?
(8). Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете.
Обаче думате: В какво Те крадем?
В десетъците и в приносите.
(9). Вие сте наистина проклети,
Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
Защо са били проклети тези, които не са давали десятък в старозаветни времена? Понеже са нарушавали завета. Според този завет всяко неизпълнение на Божия заповед водеше до проклетия. В Новия Завет не се крепи на закони, а на обещания. Действува ли, обаче, подобен принцип и в Новия Завет? Без съмнение, действува: “А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.” (2 Кор. 9:6).
От Левит 27:30 научаваме, че десятъкът е свят. Той е отделен за и принадлежи на Бог.
(30). Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.
Кражба е не само вземане на нещо чуждо, но и задържане на нещо, което принадлежи на друг. Според Закона десятъкът не принадлежеше на хората, а на Господа. Разбира се днес ние не сме под Закон, а под благодат. И все пак, ако престанем да даваме десятъка си и оставим св.Църква без средства за дейността й, това ограбване на Бога ли ще бъде? Без съмнение, да!
Когато Израилтяните задържаха това, което трябваше да дадат на Господа, тогава и Той задържаше това, което можеше да даде на тях. Когато те се покаяха и започнаха да строят Божия Дом, Бог им обеща, че от същия ден ще ги благослови.
(15). И сега, ви моля, размислете как беше в миналото до днес {Еврейски: От днес и надире.}*, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм: (16). През цялото това време, когато някой отидеше при един куп, който е бил от двадесет мери, те излязоха само десет; когато отидеше при лина за да източи петдесет мери, имаше само двадесет; (17) поразих ви с изсушителен вятър, с мана, и с град във всичките дела на ръцете ви; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.
(18). Но сега, размислете как ще бъде от днес нататък, - от двадесет и четвъртия ден на деветия месец, - от деня, когато се положи основата на Господния храм, - размислете го: (19). Е ли още посеяното в житницата? При това лозата, смоковницата, нарът, и маслината още не са родили плод; обаче, от днес ще ви благословя.
Моята молитва за теб днес е, ако ти си спрял да почиташ Господ от имота си, ако в живота ти няма благословение, то да се осъзнаеш и от днес да решиш да се промениш. Мисли за Божието дело. Застани в обсега на благословението Му, и Той ще те благослови!
ДАВАЙ НА БОГА СИСТЕМАТИЧНО!
Това, което виждаме в Божието Слово – и в Стария и в Новия Завет – е, че нашето даване на Бог не трябва да бъде случайно или по изключение. То трябва да бъде систематично и редовно. В Първото посланието на свети апостол Павел до Коринтяни 16:2 апостола казва на Коринтяните:
(2). В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
Нашето даване на Бог е функция (или зависи) от това колко пъти ни се плаща. Ако получаваме заплата всяка седмица, то трябва да даваме десятък всяка седмица; Ако веднъж месечно, то и даването ни на десятък ще бъде веднъж месечно. Въпросът е да не пропускаме.
ДАВАЙ НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА!
Даването е въпрос на упование и вяра. Доверяваме ли се на Божията доброта?
Той е Този, който е промислил за всичко, което имаме, независимо колко и какво е то. В отговор на Неговото даване ние му даваме част от това, което ни е дал Той. Във 2 Коринтяни 8:1-2 се казва:
(1). При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,( 2). че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
Забележете контраста в този стих: крайна бедност – богата щедрост. Такова трябва да бъде и нашето отношение. Бедността никога не би могла да бъде причина за недаването на десятък. Защото както за бедния така и за богатия десет процента са си десет процента и те никога не биха могли да бъдат определящи за финансовото му състояние.
Въпросът не е дали си богат или беден, а праведен ли си или нечестив? Защото според Словото „праведният дава и не му се свиди”. В Притчи 21:25-26 се казва:
25 Желанието на ленивия го умъртвява,
Защото ръцете му не искат да работят,
26 Той се лакоми цял ден,
А праведният дава и не му се свиди.
ДАВАЙ ЗА ВЕЧНОСТТА!
В първото послание до Тимотей 6:17-19 ап. Павел отправя следното увещание към заможните християни:
(17). На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; (18). да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, (19). да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
Забележете, че тук се казва, че онези, които не си правят тънки сметки, нито се надяват на парите си, а вместо това вършат добрини, и са щедри и съчувствителни, със своето даване събират за себе си една „добра основа” за бъдещия, вечен живот. Може да ви изглежда невероятно, но това, което даваме за Бог тук на земята се трупа на банковата ни сметка в небето. Не каза ли същото и Иисус (Матей 6:19-21)
(19). Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
Не само, че нашето даване е една вечна инвестиция, но то е и един индикатор за това къде ще прекараме вечността. Ако парите ти са инвестирани в този свят, то там ще бъде и сърцето ти; ако са инвестирани в Божието царство, то там ще бъдеш и ти след смъртта си.
(17). И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). (18). Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино (19). та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; (20). благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.
В тази случка има няколко кардинални неща. Първо, Авраам даде на своето дарение на Мелхиседек не на сила, а доброволно – с удоволствие, желание и радост. Това даване беше признание, че победата, която Авраам спечели над Ходологомор и избавлението от робство на племенника му Лот се дължаха на Бога. Това е, което правим и ние, когато даваме – благодарим на Бога за силите и мъдростта, които ни дава за да работим и така го изповядваме като Източник на всяко добро в живота ни.
Второ, това дарение беше една точна пропорция – десет процента – „десятък от всичко”. Вижте, Авраам живя преди да бъде даден Моисеевия Закон. Той не беше задължен да дава десятък, нито пък ние. Той обаче усети в сърцето си, че именно даването на една десета част от всичко е най-подходящата пропорция за неговото даване. Това е и моето разбиране за десятъка. За мен той не е „закон”, а един естествен духовен принцип.
Трето, това дарение беше дадено на една по-висша инстанция, която представляваше Бог на земята. Мелхиседек беше „свещеник на Всевишния Бог”. Освен това, той беше по-висш от Авраам, независимо от това, че Авраам беше патриарх и „божий приятел” (Яков 2:23). В посланието на Свети ап.Павел доЕвреите (7:4-7 ) се казва:
(4). А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. (5). Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чеслата на Авраама, (6 ).той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. (7). А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
По същият начин трябва да бъде и нашето даване на Бог – то трябва да бъде доброволно, пропорционално и дадено на Светата Църквата, като Божие обиталище и Христово тяло на земята.
Освен това в Посланието на свети апостол Павел към Евреите четем, че Иисус, ако и да не беше левит, а произхождаше от юдиното племе, пак беше свещеник – не по Аароновия чин, а по Мелхиседековия.
(14). Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.( 15). Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, (16). Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; (17). защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник во века Според чина Мелхиседеков";
Според апостол Павел в своето послание към Евреите за разлика от Аароновото свещенство, което е временно, Мелхиседековото свещенство е вечно. Следователно Иисус, като свещеник според мелхиседековия чин освен всичко друго което е направил и прави за нас, и днес продължава да приема нашия десятък и да ни благославя.
ДАВАЙ С ЖЕЛАНИЕ И РАДОСТ!
Нашето даване е отражение на нашето посвещение и вяра. Бог не благоволи, ако ние даваме по задължение или защото сме се почувствали принудени или заставени да дадем. Не, ако ще даваме на Бога, то това даване трябва да бъде израз на нашата признателност и благодарност към Него. Във второто послание към Коринтяни 9:7 ап. Павел казва:
(7). Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
Десятъкът(дарението) не е данък. Той е доброволен акт!
ДАВАЙ НАЙ-НАПРЕД НА БОГА!
В Притчи 3:9-10 четем:
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
Тези стихове ни учат да почитаме Господ с „първаците” си. Това означава, че Бог трябва да бъде първият, който получава нещо от нашите приходи. Ако Той е нашия Господар, а ние Му даваме последното, ако му даваме нещо евтино и нищожно, нещо, което не ценим –това показва, че не Го почитаме. Така че, когато получиш заплатата си, или пенсията си, или помощта си за безработни, или майчинство то си, влез в скришната си стаичка, сложи парите пред Господа, изискай Божието благословение над тях и отдели една десета,или колкото сметне сърцето ти за Него. Тогава ще усетиш Божията благодат и благословение над теб и дома ти.
Кое е първото? Връщането на заема или даването на десятък? Ако ти започнеш с връщането на заемите, ти ще продължиш да разчиташ на заемите, а не на Бог за благословение в живота си.
ДАВАНЕТО НИ ПОСТАВЯ В ОБСЕГА НА БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ
В Притчи 3:9-10 се казва, че когато почитаме Господ от имота си, тогава Той ще ни благослови – житниците ни ще се напълнят с изобилие, а лозята ще дадат изобилен плод. Подобно нещо се казва и в Малахия 3:10-12:
(10). Донесете всичките десетъци във влагалището,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това,
Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори
Да излея благословение върху вас,
Тъй щото да не стига място за него.
(11). И заради вас ще смъмря поглъщателя,
Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви;
И лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно,
Казва Господ на Силите.
(12). Всичките народи ще ви облажават,
Защото ще бъдете желателна земя,
Казва Господ на Силите.
Първото принадлежи на Господа. Спомняте ли си историята за пророк Илия и вдовицата от Сарепта Сидонска (3 Царе 17:8-16)?
(8). Тогава Господното слово дойде към него и рече: (9). Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
Забележете, че Бог не прати пророка при „сидонския богаташ”, а при „сидонската вдовица”
(10). И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. (11). И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. (12). А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
Положението на тази жена беше наистина отчайващо. Тя нямаше за себе си, камо ли за някой чужд, било той и Божий пророк. Забележете, обаче какво и отговори Илия:
(13). А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;( 14). защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
Защо Илия й каза да омеси първо за него? Защото давайки на него, вдовицата щеше да даде първо на Бога. А това беше и един израз на поклонение, благодарност и вяра в Него.
(15). И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. (16). Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
ДАВАЙ ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ СИ!
Във Второзаконие 16:17 се казва:
Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал.
Както Господ ни благославя, така трябва и ние да отвръщаме. Десятъкът си е десятък навсякъде по света. Десятъкът не е десет лева. Ако заплатата ти е хиляда лева, то десятъкът ти ще е сто лева. Ако заплатата ти е сто лева, десятъкът ти ще е десет лева. Той е пропорционален на нашите приходи. Ако даването е по-малко от десет процента от това, което човек придобива, то какво даване е? Каква жертва? Ако имаш 1000 лева, с 10 лева и без 10 лева е все тая. Виж, 100 вече имат някакво значение.
Подобно нещо за пропорционалното даване се казва и в Новия Завет ( 2 Послание на св.апостол Павел до Коринтяни 8:12):
(12). Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.
Бог не очаква пенсионера и безработния да дава толкова, колкото дава работещия. Нито пък очаква работещия да дава толкова колкото дава пенсионера. Десятъкът е едно пропорционално дарение. То е еднаква привилегия за всички.
ДАВАЙ С МИСЪЛ ЗА БОЖИЕТО ДЕЛО!
В книгата на пророк Агей четем за отношението на тогавашното поколение към Божието дело. Те не почитаха Господа така, както трябваше. Поради това Бог ги „почете” със суша и глад.
(1). Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече: (2) Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.
(3) Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
(4 ).Време ли е сами вие
Да живеете в своите с дъски обковани къщи,
Докато тоя дом остава пуст?
(5). Сега, прочее, така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
(6). Посяхте много, но малко събрахте;
Ядете, но не се насищате;
Пиете, но не се напивате;
Обличате се, но никому не му е топло;
И надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец.
(7). Така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
(8). Качете се на гората та докарайте дърва
И постройте дома;
И Аз ще благоволя в него,
И ще се прославя, казва Господ.
(9). Очаквахте за много, а, ето, излезе малко;
И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него.
Защо? казва Господ на Силите.
Поради Моя дом, който остава пуст,
Докато вие тичате всеки в своята къща.
(10). И тъй, поради вас небето задържа росата си,
И земята възпира плода си;
(11). Защото аз повиках суша
На земята и по горите,
На житото, на виното, и на дървеното масло,
На всичко що произвежда земята,
На човеците и на добитъка,
И на всичките трудове на човешките ръце.
Виждате ли, когато даваме първо на Бога, тогава Той ще се грижи за нас и ще ни благославя, но ако задържим това, което Му принадлежи, тогава Той ще се отдръпне от нас. Според пророк Малахия, ако не даваме на Господа най-доброто от имота си, ние не само, че не Го почитаме, но дори „крадем” от Него. В Малхахия 3:6-8 той предава Божиите думи към народа му така:
(6). Защото, понеже Аз Господ не се изменявам,
Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
(7). От дните на бащите си
Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте.
Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас,
Казва Господ на Силите.
Но вие думате: В какво да се върнем?
(8). Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете.
Обаче думате: В какво Те крадем?
В десетъците и в приносите.
(9). Вие сте наистина проклети,
Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
Защо са били проклети тези, които не са давали десятък в старозаветни времена? Понеже са нарушавали завета. Според този завет всяко неизпълнение на Божия заповед водеше до проклетия. В Новия Завет не се крепи на закони, а на обещания. Действува ли, обаче, подобен принцип и в Новия Завет? Без съмнение, действува: “А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.” (2 Кор. 9:6).
От Левит 27:30 научаваме, че десятъкът е свят. Той е отделен за и принадлежи на Бог.
(30). Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.
Кражба е не само вземане на нещо чуждо, но и задържане на нещо, което принадлежи на друг. Според Закона десятъкът не принадлежеше на хората, а на Господа. Разбира се днес ние не сме под Закон, а под благодат. И все пак, ако престанем да даваме десятъка си и оставим св.Църква без средства за дейността й, това ограбване на Бога ли ще бъде? Без съмнение, да!
Когато Израилтяните задържаха това, което трябваше да дадат на Господа, тогава и Той задържаше това, което можеше да даде на тях. Когато те се покаяха и започнаха да строят Божия Дом, Бог им обеща, че от същия ден ще ги благослови.
(15). И сега, ви моля, размислете как беше в миналото до днес {Еврейски: От днес и надире.}*, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм: (16). През цялото това време, когато някой отидеше при един куп, който е бил от двадесет мери, те излязоха само десет; когато отидеше при лина за да източи петдесет мери, имаше само двадесет; (17) поразих ви с изсушителен вятър, с мана, и с град във всичките дела на ръцете ви; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.
(18). Но сега, размислете как ще бъде от днес нататък, - от двадесет и четвъртия ден на деветия месец, - от деня, когато се положи основата на Господния храм, - размислете го: (19). Е ли още посеяното в житницата? При това лозата, смоковницата, нарът, и маслината още не са родили плод; обаче, от днес ще ви благословя.
Моята молитва за теб днес е, ако ти си спрял да почиташ Господ от имота си, ако в живота ти няма благословение, то да се осъзнаеш и от днес да решиш да се промениш. Мисли за Божието дело. Застани в обсега на благословението Му, и Той ще те благослови!
ДАВАЙ НА БОГА СИСТЕМАТИЧНО!
Това, което виждаме в Божието Слово – и в Стария и в Новия Завет – е, че нашето даване на Бог не трябва да бъде случайно или по изключение. То трябва да бъде систематично и редовно. В Първото посланието на свети апостол Павел до Коринтяни 16:2 апостола казва на Коринтяните:
(2). В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
Нашето даване на Бог е функция (или зависи) от това колко пъти ни се плаща. Ако получаваме заплата всяка седмица, то трябва да даваме десятък всяка седмица; Ако веднъж месечно, то и даването ни на десятък ще бъде веднъж месечно. Въпросът е да не пропускаме.
ДАВАЙ НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА!
Даването е въпрос на упование и вяра. Доверяваме ли се на Божията доброта?
Той е Този, който е промислил за всичко, което имаме, независимо колко и какво е то. В отговор на Неговото даване ние му даваме част от това, което ни е дал Той. Във 2 Коринтяни 8:1-2 се казва:
(1). При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,( 2). че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
Забележете контраста в този стих: крайна бедност – богата щедрост. Такова трябва да бъде и нашето отношение. Бедността никога не би могла да бъде причина за недаването на десятък. Защото както за бедния така и за богатия десет процента са си десет процента и те никога не биха могли да бъдат определящи за финансовото му състояние.
Въпросът не е дали си богат или беден, а праведен ли си или нечестив? Защото според Словото „праведният дава и не му се свиди”. В Притчи 21:25-26 се казва:
25 Желанието на ленивия го умъртвява,
Защото ръцете му не искат да работят,
26 Той се лакоми цял ден,
А праведният дава и не му се свиди.
ДАВАЙ ЗА ВЕЧНОСТТА!
В първото послание до Тимотей 6:17-19 ап. Павел отправя следното увещание към заможните християни:
(17). На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; (18). да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, (19). да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
Забележете, че тук се казва, че онези, които не си правят тънки сметки, нито се надяват на парите си, а вместо това вършат добрини, и са щедри и съчувствителни, със своето даване събират за себе си една „добра основа” за бъдещия, вечен живот. Може да ви изглежда невероятно, но това, което даваме за Бог тук на земята се трупа на банковата ни сметка в небето. Не каза ли същото и Иисус (Матей 6:19-21)
(19). Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
Не само, че нашето даване е една вечна инвестиция, но то е и един индикатор за това къде ще прекараме вечността. Ако парите ти са инвестирани в този свят, то там ще бъде и сърцето ти; ако са инвестирани в Божието царство, то там ще бъдеш и ти след смъртта си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)