събота, 5 септември 2009 г.


Господи Иисусе,помогни на неверието ни!

КАК ДА ДАВАМЕ НА БОГА




Десятъкът е една десета част от приходите на даден човек, които са дадени на Бог в знак на поклонение. За пръв път в Библията се говори за десятък в Битие 14 глава. Когато Авраам се връщаше от поражението на царете, предвождани от Ходологомор, които бяха нападнали Содом, той даде десятък на Салимския цар Мелхисидек, за когото се казва, че беше „свещеник на Всевишния Бог” (Битие 14:17-20).

(17). И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). (18). Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино (19). та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; (20). благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.

В тази случка има няколко кардинални неща. Първо, Авраам даде на своето дарение на Мелхиседек не на сила, а доброволно – с удоволствие, желание и радост. Това даване беше признание, че победата, която Авраам спечели над Ходологомор и избавлението от робство на племенника му Лот се дължаха на Бога. Това е, което правим и ние, когато даваме – благодарим на Бога за силите и мъдростта, които ни дава за да работим и така го изповядваме като Източник на всяко добро в живота ни.

Второ, това дарение беше една точна пропорция – десет процента – „десятък от всичко”. Вижте, Авраам живя преди да бъде даден Моисеевия Закон. Той не беше задължен да дава десятък, нито пък ние. Той обаче усети в сърцето си, че именно даването на една десета част от всичко е най-подходящата пропорция за неговото даване. Това е и моето разбиране за десятъка. За мен той не е „закон”, а един естествен духовен принцип.

Трето, това дарение беше дадено на една по-висша инстанция, която представляваше Бог на земята. Мелхиседек беше „свещеник на Всевишния Бог”. Освен това, той беше по-висш от Авраам, независимо от това, че Авраам беше патриарх и „божий приятел” (Яков 2:23). В посланието на Свети ап.Павел доЕвреите (7:4-7 ) се казва:

(4). А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. (5). Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чеслата на Авраама, (6 ).той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. (7). А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

По същият начин трябва да бъде и нашето даване на Бог – то трябва да бъде доброволно, пропорционално и дадено на Светата Църквата, като Божие обиталище и Христово тяло на земята.

Освен това в Посланието на свети апостол Павел към Евреите четем, че Иисус, ако и да не беше левит, а произхождаше от юдиното племе, пак беше свещеник – не по Аароновия чин, а по Мелхиседековия.

(14). Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.( 15). Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, (16). Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; (17). защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник во века Според чина Мелхиседеков";

Според апостол Павел в своето послание към Евреите за разлика от Аароновото свещенство, което е временно, Мелхиседековото свещенство е вечно. Следователно Иисус, като свещеник според мелхиседековия чин освен всичко друго което е направил и прави за нас, и днес продължава да приема нашия десятък и да ни благославя.

ДАВАЙ С ЖЕЛАНИЕ И РАДОСТ!

Нашето даване е отражение на нашето посвещение и вяра. Бог не благоволи, ако ние даваме по задължение или защото сме се почувствали принудени или заставени да дадем. Не, ако ще даваме на Бога, то това даване трябва да бъде израз на нашата признателност и благодарност към Него. Във второто послание към Коринтяни 9:7 ап. Павел казва:

(7). Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

Десятъкът(дарението) не е данък. Той е доброволен акт!

ДАВАЙ НАЙ-НАПРЕД НА БОГА!

В Притчи 3:9-10 четем:

9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

Тези стихове ни учат да почитаме Господ с „първаците” си. Това означава, че Бог трябва да бъде първият, който получава нещо от нашите приходи. Ако Той е нашия Господар, а ние Му даваме последното, ако му даваме нещо евтино и нищожно, нещо, което не ценим –това показва, че не Го почитаме. Така че, когато получиш заплатата си, или пенсията си, или помощта си за безработни, или майчинство то си, влез в скришната си стаичка, сложи парите пред Господа, изискай Божието благословение над тях и отдели една десета,или колкото сметне сърцето ти за Него. Тогава ще усетиш Божията благодат и благословение над теб и дома ти.

Кое е първото? Връщането на заема или даването на десятък? Ако ти започнеш с връщането на заемите, ти ще продължиш да разчиташ на заемите, а не на Бог за благословение в живота си.

ДАВАНЕТО НИ ПОСТАВЯ В ОБСЕГА НА БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ

В Притчи 3:9-10 се казва, че когато почитаме Господ от имота си, тогава Той ще ни благослови – житниците ни ще се напълнят с изобилие, а лозята ще дадат изобилен плод. Подобно нещо се казва и в Малахия 3:10-12:

(10). Донесете всичките десетъци във влагалището,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това,
Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори
Да излея благословение върху вас,
Тъй щото да не стига място за него.
(11). И заради вас ще смъмря поглъщателя,
Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви;
И лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно,
Казва Господ на Силите.
(12). Всичките народи ще ви облажават,
Защото ще бъдете желателна земя,
Казва Господ на Силите.

Първото принадлежи на Господа. Спомняте ли си историята за пророк Илия и вдовицата от Сарепта Сидонска (3 Царе 17:8-16)?

(8). Тогава Господното слово дойде към него и рече: (9). Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

Забележете, че Бог не прати пророка при „сидонския богаташ”, а при „сидонската вдовица”

(10). И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. (11). И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. (12). А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

Положението на тази жена беше наистина отчайващо. Тя нямаше за себе си, камо ли за някой чужд, било той и Божий пророк. Забележете, обаче какво и отговори Илия:
(13). А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;( 14). защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

Защо Илия й каза да омеси първо за него? Защото давайки на него, вдовицата щеше да даде първо на Бога. А това беше и един израз на поклонение, благодарност и вяра в Него.
(15). И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. (16). Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

ДАВАЙ ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ СИ!

Във Второзаконие 16:17 се казва:

Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал.

Както Господ ни благославя, така трябва и ние да отвръщаме. Десятъкът си е десятък навсякъде по света. Десятъкът не е десет лева. Ако заплатата ти е хиляда лева, то десятъкът ти ще е сто лева. Ако заплатата ти е сто лева, десятъкът ти ще е десет лева. Той е пропорционален на нашите приходи. Ако даването е по-малко от десет процента от това, което човек придобива, то какво даване е? Каква жертва? Ако имаш 1000 лева, с 10 лева и без 10 лева е все тая. Виж, 100 вече имат някакво значение.

Подобно нещо за пропорционалното даване се казва и в Новия Завет ( 2 Послание на св.апостол Павел до Коринтяни 8:12):

(12). Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.

Бог не очаква пенсионера и безработния да дава толкова, колкото дава работещия. Нито пък очаква работещия да дава толкова колкото дава пенсионера. Десятъкът е едно пропорционално дарение. То е еднаква привилегия за всички.

ДАВАЙ С МИСЪЛ ЗА БОЖИЕТО ДЕЛО!

В книгата на пророк Агей четем за отношението на тогавашното поколение към Божието дело. Те не почитаха Господа така, както трябваше. Поради това Бог ги „почете” със суша и глад.

(1). Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече: (2) Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.
(3) Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
(4 ).Време ли е сами вие
Да живеете в своите с дъски обковани къщи,
Докато тоя дом остава пуст?
(5). Сега, прочее, така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
(6). Посяхте много, но малко събрахте;
Ядете, но не се насищате;
Пиете, но не се напивате;
Обличате се, но никому не му е топло;
И надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец.
(7). Така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
(8). Качете се на гората та докарайте дърва
И постройте дома;
И Аз ще благоволя в него,
И ще се прославя, казва Господ.
(9). Очаквахте за много, а, ето, излезе малко;
И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него.
Защо? казва Господ на Силите.
Поради Моя дом, който остава пуст,
Докато вие тичате всеки в своята къща.
(10). И тъй, поради вас небето задържа росата си,
И земята възпира плода си;
(11). Защото аз повиках суша
На земята и по горите,
На житото, на виното, и на дървеното масло,
На всичко що произвежда земята,
На човеците и на добитъка,
И на всичките трудове на човешките ръце.

Виждате ли, когато даваме първо на Бога, тогава Той ще се грижи за нас и ще ни благославя, но ако задържим това, което Му принадлежи, тогава Той ще се отдръпне от нас. Според пророк Малахия, ако не даваме на Господа най-доброто от имота си, ние не само, че не Го почитаме, но дори „крадем” от Него. В Малхахия 3:6-8 той предава Божиите думи към народа му така:

(6). Защото, понеже Аз Господ не се изменявам,
Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
(7). От дните на бащите си
Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте.
Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас,
Казва Господ на Силите.
Но вие думате: В какво да се върнем?
(8). Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете.
Обаче думате: В какво Те крадем?
В десетъците и в приносите.
(9). Вие сте наистина проклети,
Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.

Защо са били проклети тези, които не са давали десятък в старозаветни времена? Понеже са нарушавали завета. Според този завет всяко неизпълнение на Божия заповед водеше до проклетия. В Новия Завет не се крепи на закони, а на обещания. Действува ли, обаче, подобен принцип и в Новия Завет? Без съмнение, действува: “А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.” (2 Кор. 9:6).

От Левит 27:30 научаваме, че десятъкът е свят. Той е отделен за и принадлежи на Бог.

(30). Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

Кражба е не само вземане на нещо чуждо, но и задържане на нещо, което принадлежи на друг. Според Закона десятъкът не принадлежеше на хората, а на Господа. Разбира се днес ние не сме под Закон, а под благодат. И все пак, ако престанем да даваме десятъка си и оставим св.Църква без средства за дейността й, това ограбване на Бога ли ще бъде? Без съмнение, да!

Когато Израилтяните задържаха това, което трябваше да дадат на Господа, тогава и Той задържаше това, което можеше да даде на тях. Когато те се покаяха и започнаха да строят Божия Дом, Бог им обеща, че от същия ден ще ги благослови.

(15). И сега, ви моля, размислете как беше в миналото до днес {Еврейски: От днес и надире.}*, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм: (16). През цялото това време, когато някой отидеше при един куп, който е бил от двадесет мери, те излязоха само десет; когато отидеше при лина за да източи петдесет мери, имаше само двадесет; (17) поразих ви с изсушителен вятър, с мана, и с град във всичките дела на ръцете ви; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.
(18). Но сега, размислете как ще бъде от днес нататък, - от двадесет и четвъртия ден на деветия месец, - от деня, когато се положи основата на Господния храм, - размислете го: (19). Е ли още посеяното в житницата? При това лозата, смоковницата, нарът, и маслината още не са родили плод; обаче, от днес ще ви благословя.

Моята молитва за теб днес е, ако ти си спрял да почиташ Господ от имота си, ако в живота ти няма благословение, то да се осъзнаеш и от днес да решиш да се промениш. Мисли за Божието дело. Застани в обсега на благословението Му, и Той ще те благослови!

ДАВАЙ НА БОГА СИСТЕМАТИЧНО!

Това, което виждаме в Божието Слово – и в Стария и в Новия Завет – е, че нашето даване на Бог не трябва да бъде случайно или по изключение. То трябва да бъде систематично и редовно. В Първото посланието на свети апостол Павел до Коринтяни 16:2 апостола казва на Коринтяните:

(2). В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

Нашето даване на Бог е функция (или зависи) от това колко пъти ни се плаща. Ако получаваме заплата всяка седмица, то трябва да даваме десятък всяка седмица; Ако веднъж месечно, то и даването ни на десятък ще бъде веднъж месечно. Въпросът е да не пропускаме.

ДАВАЙ НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА!

Даването е въпрос на упование и вяра. Доверяваме ли се на Божията доброта?
Той е Този, който е промислил за всичко, което имаме, независимо колко и какво е то. В отговор на Неговото даване ние му даваме част от това, което ни е дал Той. Във 2 Коринтяни 8:1-2 се казва:

(1). При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,( 2). че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

Забележете контраста в този стих: крайна бедност – богата щедрост. Такова трябва да бъде и нашето отношение. Бедността никога не би могла да бъде причина за недаването на десятък. Защото както за бедния така и за богатия десет процента са си десет процента и те никога не биха могли да бъдат определящи за финансовото му състояние.

Въпросът не е дали си богат или беден, а праведен ли си или нечестив? Защото според Словото „праведният дава и не му се свиди”. В Притчи 21:25-26 се казва:

25 Желанието на ленивия го умъртвява,
Защото ръцете му не искат да работят,
26 Той се лакоми цял ден,
А праведният дава и не му се свиди.

ДАВАЙ ЗА ВЕЧНОСТТА!

В първото послание до Тимотей 6:17-19 ап. Павел отправя следното увещание към заможните християни:

(17). На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; (18). да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, (19). да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

Забележете, че тук се казва, че онези, които не си правят тънки сметки, нито се надяват на парите си, а вместо това вършат добрини, и са щедри и съчувствителни, със своето даване събират за себе си една „добра основа” за бъдещия, вечен живот. Може да ви изглежда невероятно, но това, което даваме за Бог тук на земята се трупа на банковата ни сметка в небето. Не каза ли същото и Иисус (Матей 6:19-21)

(19). Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Не само, че нашето даване е една вечна инвестиция, но то е и един индикатор за това къде ще прекараме вечността. Ако парите ти са инвестирани в този свят, то там ще бъде и сърцето ти; ако са инвестирани в Божието царство, то там ще бъдеш и ти след смъртта си.


събота, 25 юли 2009 г.

ЗАБРАВЕНИТЕ СЛОВА НА ЕВАНГЕЛИЕТО


ТРОХИ ОТ ТРАПЕЗАТА
Евангелие според Св.апостол и евангелист Матей 15:21-28
Не й беше мястото там.Аз го знаех и останалите от нас го знаеха.Ние просто си седяхме и си вечеряхме, когато тя нахлу.
Кучетата се надигнаха моментално от мястото си под масата и започнаха да лаят.Когато жената влезе и обезумяло изгледа стаята, едно от децата се разплака.Бях потресен и станах веднага.Можех да почувствам как започвам да се ядосвам като гледах тази раздърпана и мръсна жена.Яков и Йоан, които седяха по-близо до вратата,бяха скочили в същото време в което и аз, и вече бяха застанали на пътя й,за да й попречат да се приближи до масата,когато погледът й се спря върху Учителя.„Господи, Сине Давидов,“ – извика тя в момента в който те застанаха пред нея -„Смили се за мен!Дъщеря ми е болна.Страда ужасно.Обладана е от бесове…“
Учителят трябва да я беше чул,въпреки глъчката от двете кучета и детето, но не каза и дума.Той дори не повдигна поглед от чинията си.До това време не само Яков и Йоан,но и аз, и още трима от нас бяхме наобиколили жената и бяхме започнали да я избутваме навън към вратата.Тя прекъсваше не само нашата вечеря,но и времето, което Господ Иисус беше отделил специално за да ни поучава за царството,което щеше да установи.Нямахме никакво намерение да й позволим да попречи на всичко това.
Жената се опита да се съпротивява, но просто нямаше никакъв шанс.Дърпането на мрежи прави човек доста силен,а и в числен аспект ние я превъзхождахме многократно.Изкарахме я на вън по-бързо дори от пазачи, които изкарват пияница от заведение.
Но нека да ви кажа,дори след като беше избутана навън,тя продължи да създава точно толкова проблеми, колкото и един пияница.Говореше високо и настойчиво.Опита се да се промуши между нас и да влезе обратно вътре.Продължаваше да ни повтаря,че трябвало да види чудотвореца,че дъщеря й била в много тежко състояние,че се нуждаела от помощ…Сграбчваше ни за китките и се вкопчваше във всеки от нас,докато ни умоляваше и настояваше.Казвам ви, беше истинска напаст.
Аз исках само да се върна обратно вътре и да си продължа вечерята.Яков се опита да й обясни.„Виж“ – каза той -„Ти нямаш право да бъдеш тук.Нямаш право да безпокоиш учителя.Ти си чужденка, не вярваш в нищо в което ние вярваме,народът ти е езически,а с поведението си показваш, че и ти си езичничка.Няма начин учителят да ти помогне, така, че моля те, върви си!“„Трябва да го видя на всяка цена“ – каза тя.„Зная, че Той може да ми помогне.Помогнал е толкова на много хора.“„Това може би е така“ – каза Яков -„но той няма да направи нищо за теб.Ти не само си жена, но си и ханаанка,Не ходиш на синагога,Не се покоряваш на Мойсеевия закон,Нечиста си,Ядеш забранена храна.И още по по-лошо… нямаш никакво възпитание.Не проявяваш и капка уважение.Иисус се опитва да яде.Той е гост в дома на друг човек,И се предполага, че това би трябвало да бъде специално време за всички нас.А ти просто ей така си нахълтваш и започваш да настояваш за помощ.Слушай!Моля те!Върви си!Тук няма да получиш помощ.“
И знаете ли какво направи тя?Тази ужасна жена просто тръсна глава и каза:„Зная, че Той ще ми помогне.Трябва да ми помогне!“Йоан се намеси:„Виж“ – каза той -„Върви си.Казахме ти, че не си добре дошла тук.Казахме ти, че Иисус няма да има нищо общо с хора като теб.Така че, защо просто не си хванеш пътя и не си тръгнеш?“
Казвам ви, тази жена беше ненормална.Със сигурност не си знаеше мястото.Колкото повече й говорехме,толкова по шумна и настоятелна ставаше тя.Плачеше, молеше се, крещеше.Човек не можеше да се разбере с нея.
След малко време от всичко това,през ума ми мина идеята да помолим Иисус да я отпрати.Помислих си, че ако Той й каже нещо,тя най-накрая ще схване и ще престане с адската си врява.Казах предложението си на други двама, и те се съгласиха,че това е единственото, което можем да направим,ако искаме да настъпи някакво спокойствие.
В момента в който отворих вратата за да вляза, кучетата залаяха отново.Някой ги сгълча да мълчат, а аз се приближих към Иисус.Той седеше с детенцето,което по-рано се беше разплакало ядеше и говореше с нашия домакин.Човекът у когото бяхме на гости изглеждаше малко смутен.Правеше се, че не се случва нищо нередно.Но жената стоеше точно пред отворената врата където двама от моите другари чакаха да чуят какво ще каже Учителя,и глъчката съвсем не беше малка.„Извинявай“ – казах на Учителя -„но би ли отпратил тази жена да си върви.Тя наистина ни изтормози със всичкото си реване и безобразията които прави.“ Иисус погледна към нашия домакин,после към мен, и каза:„Аз не съм пратен, само при загубените овце от Израилевия дом.“
Казвам ви, на моменти Иисус беше наистина разочароващ.Никога не даваше директен отговор дори и на най-прост въпрос.Но въпреки това, този път Той ни подкрепяше.Изглежда, че беше чул всичко, което бяхме казали на жената,така че аз се обърнах за й кажа,че Учителят й е казал да си върви.Но в момента в който се тръгвах към нея,тя се промуши между мъжете, които бяха на вратата,изтича навътре,застана точно до Господ и падна на колене при нозете му.„Господи, помогни ми!“ – каза тя.
Не направих нищо.Бях уморен.Помислих си, че след всичко, което беше казал,Иисус ще се справи със ситуацията просто чудесно.
И Той го направи.Иисус я погледна.Тя наведе главата си и гледаше надолу.Тогава той огледа стаята за момент.
Детенцето до него беше заето с ядене на едно парче хляб,като че ли не се случваше нищо неприятно.Кучетата душеха земята под масата,домакинът ни го гледаше втренчено,без съмнение чудейки се какво ще направи Иисус,за да се отърве от този досаден проблем.До този момент Яков, Йоан и останалите вече бяха влезли вътре.Все още стояха прави,чакайки да видят, дали отново няма да има нужда от тях.Когато Учителят оглеждаше стаята, изведнъж стана много тихо.Единствените звукове, които се чуваха бяха тези на мухите и на мляскането на детето.
Тогава Иисус погледна надолу към жената и й каза:„Не е прилично да се вземе хляба от децата и да се хвърли на кучетата.“
Двама от учениците се подсмихнаха.Трябва да призная, че и аз се ухилих.Това беше толкова остроумно.Беше от оня вид реплики,с които само Иисус можеше да излезе.Добре изразяваше мисълта.Ако питате мене,това определено ликвидираше и нея, и всички от подобен род.Долових, че Яков ме поглежда и заклатих глава към него в знак на одобрение.Докато го правех,жената вдигна глава към Иисус и Го погледна в очите.„Да, Господи,“ – каза тя с този невероятно спокоен и чист глас,и заклевам ви се,тя имаше тази малка усмивка на нейното лице,„Да, Господи;но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“
Бях поразен।Жената наистина прекали.Устата, груба, противна, нечиста, невъзпитана,бих могъл да продължа!Както и да е, знаете ли какво направи Иисус?Усмихна й се,като че ли това беше някакво голямо състезание по надхитрява не,и й каза:„О жено, голяма е твоята вяра;заради отговора ти, нека ти бъде според желанието.Иди у дома си, дъщеря ти е изцелена.“

Свещ.Паскалев ( Проповед произнесена в гр.Пловдив,29.06.2009 г.)

неделя, 5 юли 2009 г.



Как дяволът чете Евангелието



Написано от Пастир ХРИСТО КУЛИЧЕВ
Петък, 03 Юли 2009 08:42
Уважаема госпожо Дърева, не мога да разбера защо се опитвате да оправдавате беззаконието с цитати от Библията? Във Вашата статия, публикувана на 20 март 2009 г. във в. „24 часа” вие цитирате Библията „И ОЩЕ видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там – неправда.” (Еклисиаст, 3:16). Задавате си въпроса – „Дали това не важи за европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) и неговите решения”. Имате предвид осъждането на България, защото нейното правителство наруши правата на български граждани и свещенослужители, които със сила бяха изгонени от техните храмове.Досега България е осъждана много пъти от ЕСПЧ за нарушаване правата на своите граждани, между които е и покойният Андрей Луканов. Защо досега вие нито веднъж не обърнахте внимание за тези „беззакония” на ЕСПЧ? Ако пък смятате, че това не са били беззакония на ЕСПЧ, защо не обърнахте внимание на беззаконията на българското правителство, когато тези беззакония са за сметка на българския народ и от неговия гръб се вземат парите, за да се обезщетят онеправданите граждани?Не се ли отнася този ваш цитат за българското правителство? Ако кажете, че не се отнася, трябва да потвърдите, че в България няма беззакония. Нужна ви е смелост да потвърдите това, защото всички знаят, че в България правосъдие няма. Беззаконието се шири свободно, няма нито един осъден. Променят се закони, за да се оправдават престъпниците. Европейски фондове изчезват безследно, неправдата се пие като вода и всичко се отчита „че е в ред”. Нарушения има, виновни няма. Ние сме „най-нормалната” държава в Европейския съюз – искаме европейските фондове, но не искаме европейското правосъдие.
Това ли е вашата позиция, госпожо Дърева? Интересите на България ли защитавате или интересите на тези, които унижават и унищожават България? Определено не защитавате и интересите на Българската православна църква. Тези, които ни управляват днес, са наследници на тези, които разрушаваха църквата вчера. Те разрушаваха храмове, убиваха свещенослужители, пращаха ги по затвори и концентрационни лагери. Убиваха вярата и християнския морал. Внедряваха в църквата свои служители и доносници на Държавна сигурност. Те не искат църквата в България да бъде силна, а да им бъде послушна. През 1985 г. бях арестуван и изпратен в затвора, а след това бях изселен в село Ножарево, понеже се противопоставих в църквата ни да бъде поставен един явен „служител”, когото Държавна сигурност изпращаше. А колко такива служители и доносници има, които са тайни и неизвестни?Госпожо Дърева, представете си какво би станало, АКО Комисията по досиетата изнесе списък на доносниците в църквата. И АКО в този списък са имената на патриарх Максим, на Пловдивския митрополит Николай, на Варненския митрополит Кирил и други по-възрастни техни събратя. Как ще се отрази това на Църквата, която защитавате? Как ще посрещнат тази новина хората, които посещават църквата, българският народ? Може би затова Комисията по досиетата бави нарочно този списък, за да не се налее масло в огъня при това решение на Европейския съд за правата на човека.Не съм юрист, но виждам, че решението на ЕСПЧ не се занимава с Българската православна църква, нито с нейното единство, нито с нейните канони, нито с нейния патриарх. Осъдена е не Българската православна църква, а България, нашата Родина, за това, че нейните управници погазват правата на своите граждани. Вместо да се срамувате от това беззаконие на нашите управници, вие плюете против ЕСПЧ, че не позволява на нашите управници да правят това, което се е правило в продължение на 45 години. Нима не знаете, че тези онеправдани църковни служители са изгонени насила, чрез намесата на прокуратурата и полицията, от своите православни храмове, в които служат според каноните на Българската православна църква? Позицията ви, госпожо Дърева, може да се оприличи на онази бабичка, която хвърлила съчки на кладата на Ян Хус, като мислела, че там гори дяволът. Но за вас не могат да се отнесат думите на този мъченик, защото съм убеден, че нямате нейната простота, нито вашата простота е свещена. Явно, че изявявате по-скоро дух на злоба и ненавист. Прибягвате към цитати от Библията и потвърждавате народната поговорка „как дяволът чете Евангелието?” А в Евангелито пише „Защото такива са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. И това не е чудно, защото сам сатана се преправя на светъл ангел.Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата” (2 послание до Коринтяните 11:13-15).Бог не е за подиграване и тежко и горко на този, който се опълчва против Неговата справедливост.Пастир ХРИСТО КУЛИЧЕВ, София

петък, 26 юни 2009 г.

вторник, 16 юни 2009 г.

"ТЕЖКО ВИ АКО СТАНЕТЕ ПОВОД ЗА СЪБЛАЗЪН"


Драги Господин Тодоров,
Исках да запазя мълчание през тези дни,но историята е толкова страшна,а нали Господ Иисус бе казал: „Вие сте солта на земята,и ако тази сол загуби силата си,по добре е да се хвърли в морето”,така че не е време да се мълчи,а да се защити малкото което е останало от православието в тази страна.Като казвам „Православие” нямам пред вид института който атеистично-комунистическата държава,превзе от вътре,но остави табелата от вън.А на тази табела пише „ Българска Православна Църква”.Тази институция нито е православна,нито е българска,а от вселенската църква отдавна се е самоизключила.Но това е тема на друго мое писмо.Днес искам да споделя друго с Вас!
Разбрах за това което се готви от медиите ! Митинг с икона! Митинг наречен „молебен” И ми стана страшно! И се запитах: В това ли се превърна Църквата? Това ли е онази Църква която Христос остави? За какво служи днес тя,и на кого? Господи защо допускаш това? Това което става,ме връща в тъмнината на средновековния мрак,във феодалния и клерикален произвол,от когото ние съвременните християни се срамуваме и отричаме.Ако времето беше 1409 става,но днес сме 2009 година! Ще бъдат извадени българи,свещеници за да се молят! За какво? За вразумление прочитам! Разлистих старите църковни летописи и там вразумление се свързва с изправяне на онези които са пристъпили църковни норми,канони де! И изведнъж се сетих за основния „болен”.Заболелият ще иска лек за „болестта си” от Бога! И има основание,защото е наистина „болен”,А болестта му е една- „ неизрядност”или казано с неговия речник „неканоничност”. Страшно ми стана затова че там ще излязат обикновени честни свещеници,които съм сигурен ще са там насила.Защото от това тяхно присъствие ще зависи хляба им.И се сетих за онези задължителни социалистически манифестации,които бяха не само задължителни,но отсъствието се наказваше. Те ще излязат защото нямат избор! Но всъщност братя свещеници,точно сега можете да направите своя избор! Ако разбирате какво говоря! Ако можете,и ако вярвате че за „Истината” човек си струва да пострада! И ако вярвате че Христос е по важен от „ едного”! Но това е Вашият личен избор.А за това се иска да застанете пред Вашата вяра и съвест! Иначе е безсмислено всичко! И още нещо в края на това мое малко писъмце – не заставайте на пътя на своя народ,защото той е по важен от една владишка корона!
А ако все пак излезете ще стане страшно пусто,безверно и скверно!
Поздрави от онзи свещеник!
Публикувана в сайта на ПОТВ